Всеки един от големите турнири има състезатели, които стават неизменен символ на турнира, сякаш те са родени да играят там. Андре Агаси на Австралия Опън, Бьорн Борг, Крис Еверт и Рафаел Надал на Ролан Гарос, Мартина Навратилова, Пийт Сампръс и Роджър Федерер на Уимбълдън. А за ЮС Опън това е Джими Конърс и всеки един след него се бори за второто място.
Това е така не само защото Джими успя спечели титлата от US Open и на трева, и на клей и на хард, а защото преди две десетилетия, на 39-години, той направи нещо, което малцина други са успявали.
Тогава, в края на август 1991 година, Конърс стартира своята последна кампания в Ню Йорк, като първия си мач успява да обърне Патрик Макенроу от 0: 2 сета, за да се стигне до епичния сблъсък от осминафиналите срещу Аарон Кръкстейн, който завинаги ще остане в паметта на любителите на тениса.
Навършват се 20 години от вашата последна голяма победа на US Open и знаменития ви мач с Аарон Крикстейн. Какво значение има той за Вас?
Никога няма да забравя кампанията си на US Open през 1991г. Това бяха най-добрите 11 дни в моята кариера. Една година преди това бях извън корта заради контузията в китката и никой дори не предполага през какво трябваше да премина, за да се завърна на корта. Трябваше да заздравя ръката си и да започна да се уча да играя тенис почти като начинаещ. През цялото това време получавах удари под кръста от пресата, а сега, ако на някой му се обели кожата на пръста е главна новина.
Колко време Ви беше необходимо за да вдигнете ракетата след операцията?
Контузих китката си още на първия турнир през 1990г. Обиколих всички хирурзи в страната и всеки един от тях ми казваше да почивам и всичко ще бъде ок. Имах чувството, че те се страхуваха да предприемат действия, защото не искаха да са отговорни за евентуалния край на кариерата ми. Така, че аз почивах и почивах, а после ми стана скучно и се пробвах да играя на няколко турнира.......... И така в края на септември един мой приятел лекар ми се обади и ме попита: “Джими, какво става с теб?”. Аз му отвърнах: “О, нищо. Завърнах се”. Той ми отговори: “Ще ти кажа как си се завърнал. Утре сутринта те искам в кабинета си, защото иначе приключваш.”. Оказа се някакво вътрешно навяхване на лявата китка, което той се зае да възстанови. Бях напълно обездвижен от китката до рамото за 10, 11 седмици, а после още 6 седмици наполовина обездвижен. Бях отписан и започнах да играя тенис с двете си деца. Те ми подхвърляха топката, така както аз на тях, когато за първи път започваха да се учат да играят. И през цялото това време критиките и отношението към мен беше малко.....Смешно е като си помислиш колко бързо можеш от номер 1 да стигнеш до номер “никой”. Играх на Роланд Гарос и на Уимбълдън, където се представих със скромни успехи. Но да отида на US Open и да изиграя моя най-добър тенис, да бъда 11 дни в центъра на обективите - беше страхотен опит.
По-рано през година излезе изследване, което анализира играта на корта през последните няколко десетилетия. Според него вие категорично сте посочен за най-великия тенисист за всички времена по числото на вашите т.нар. квалитетни победи (победи срещу топ състезатели по времето на дадения тенисист). Как ще го коментирате?
Това показва качеството на мачовете и конкуренцията по мое време, тенисистите срещу които играех тогава. Погледнете колко много велики състезатели имаше тогава. В началото играх срещу Лейвър, Нюкомб, Емерсън и Гонзалес, а след това срещу Агаси, Сампрас и разбира се поколението на Къриър.
Какво мислите за играта в наши дни? Кой е сегашният ви любим тенисист?
Със сигурност е Надал. И Джокович напоследък. Федерер ще трябва да открие как да победи Джокович и Надал на полуфиналите и финалите за да спечели отново турнир от Големия шлем. Да, интересно ще е да се види как ще успее и какви комбинации ще използва. Но неговата игра е по-елегантна и стилна. Надал е упорит и не се страхува от предизвикателствата. Той е моят тип играч.
Федерер току що навърши 30г. Колко дълго ще успее той да се задържи на върха и дали ще има отново някога някой като Вас, който на 38-39 години да продължава да се състезава?
Заради разнообразието от опоненти си мисля, че сега е малко по-лесно да се задържиш по-дълго време в тениса. Не се налага да играеш по един начин с Макенроу, после по съвсем друг с Лендъл, а с Борг и Еди Дъбс по трети и четвърти. Във всеки мач се налагаше да се играе по два или три различни начина ако искаш да успееш. Стилът, по който играят днешните тенисисти е почти идентичен.
Какво Ви е мнението за навлизането на новите технологии в аристократична игра като тениса? Имам предвид модерните системи за електронно отчитане като “Хоук ай”?
Знаете моето мнение. Това си беше част от драмата и очарованието на нашата игра. Имам предвид, че това беше част от големите емоции в тениса. Сега се превърна във въпрос на драматизъм в рамките само на 30 секунди. Ако се върнем назад във времето колко мача са били спечелени или загубени само заради едно спорно отсъждане? Мак нямаше да е толкова велик, ако тогава разполагахме с подобна електронна система (смее се)
Гледали ли сте мача си с Кръкстейн?
Гледал съм части от него. Не съм сядал с намерението да го изгледам целия точка по точка, но отчасти съм се заглеждал. Луд бях и така играех. За щастие играх тенис, по начина по който исках, а всичко друго, което се получаваше по време на играта беше допълнителна награда.
Ето и кратката визитка на Джими Конърс:
дата на раждане |
02.09.1952г. |
профисиналист от |
1972г. |
победи-загуби |
1242/277 |
титли/сингъл |
107 |
титли от Големия шлем |
8 |
титли/двойки |
15 |
титли/двойки от Големия шлем |
2 |
приходи от наградни фондове |
$ 8 641 040 |