Джими Конърс: Надал е моят фаворит

Всеки един от големите турнири има състезатели, които стават неизменен символ на турнира, сякаш те са родени да играят там. Андре Агаси на Австралия Опън, Бьорн Борг, Крис Еверт и Рафаел Надал на Ролан Гарос, Мартина Навратилова, Пийт Сампръс и Роджър Федерер на Уимбълдън. А за ЮС Опън това е Джими Конърс и всеки един след него се бори за второто място.

Това е така не само защото Джими успя спечели титлата от US Open и на трева, и на
клей и на хард, а защото преди две десетилетия, на 39-години, той направи нещо, което малцина други са успявали.

Тогава, в края на август 1991 година, Конърс стартира своята последна кампания в Ню Йорк, като първия си мач успява да обърне Патрик Макенроу от 0: 2 сета, за да се стигне до епичния сблъсък от осминафиналите срещу Аарон Кръкстейн, който завинаги ще остане в паметта на любителите на тениса.

Навършват се 20 години от вашата последна голяма победа на US Open и знаменития ви мач с Аарон Крикстейн. Какво значение има той за Вас?

Никога няма да забравя кампанията си на US Open през 1991г. Това бяха най-добрите 11 дни в моята кариера. Една година преди това бях извън корта заради контузията в китката и никой дори не предполага през какво трябваше да премина, за да се завърна на корта. Трябваше да заздравя ръката си и да започна да се уча да играя тенис почти като начинаещ. През цялото това време получавах удари под кръста от пресата, а сега, ако на някой му се обели кожата на пръста е главна новина.

Колко време Ви беше необходимо за да вдигнете ракетата след операцията?

Контузих  китката си още на първия турнир през 1990г. Обиколих всички хирурзи в страната и всеки един от тях ми казваше да почивам и всичко ще бъде ок. Имах чувството, че те се страхуваха да предприемат действия, защото не искаха да са отговорни за евентуалния край на кариерата ми. Така, че аз почивах и почивах, а после ми стана скучно и се пробвах да играя на няколко турнира..........  И така в края на септември един мой приятел лекар ми се обади и ме попита:  “Джими, какво става с теб?”. Аз му отвърнах: “О, нищо. Завърнах се”. Той ми отговори: “Ще ти кажа как си се завърнал. Утре сутринта те искам в кабинета си, защото иначе приключваш.”. Оказа се някакво вътрешно навяхване на лявата китка, което той се зае да възстанови. Бях напълно обездвижен от китката до рамото за 10, 11 седмици, а после още 6 седмици наполовина обездвижен. Бях отписан и започнах да играя тенис с двете си деца. Те ми подхвърляха топката, така както аз на тях, когато за първи път започваха да се учат да играят. И през цялото това време критиките и отношението към мен беше малко.....Смешно е като си помислиш колко бързо можеш от номер 1 да стигнеш до номер “никой”. Играх на Роланд Гарос и на Уимбълдън, където се представих със скромни успехи. Но да отида на US Open и да изиграя моя най-добър тенис, да бъда 11 дни в центъра на обективите  - беше страхотен опит.

По-рано през година излезе изследване, което анализира играта на корта през последните няколко десетилетия. Според него вие категорично сте посочен за най-великия тенисист за всички времена по числото на вашите т.нар. квалитетни победи (победи срещу топ състезатели по времето на дадения тенисист). Как ще го коментирате?

Това показва качеството на мачовете и конкуренцията по мое време, тенисистите срещу които играех тогава. Погледнете колко много велики състезатели имаше тогава. В началото играх срещу Лейвър, Нюкомб, Емерсън и Гонзалес, а след това срещу Агаси, Сампрас и разбира се поколението на Къриър.

Какво мислите за играта в наши дни? Кой е сегашният ви любим тенисист?

Със сигурност е Надал. И Джокович напоследък.  Федерер ще трябва да открие как да победи Джокович и Надал на полуфиналите и финалите за да спечели отново турнир от Големия шлем. Да, интересно ще е да се види как ще успее и какви комбинации ще използва. Но неговата игра е по-елегантна и стилна. Надал е упорит и не се страхува от предизвикателствата. Той е моят тип играч.

Федерер току що навърши 30г. Колко дълго ще успее той да се задържи на върха и дали ще има отново някога някой като Вас, който на 38-39 години да продължава да се състезава?

Заради разнообразието от опоненти си мисля, че сега е малко по-лесно да се задържиш по-дълго време в тениса. Не се налага да играеш по един начин с Макенроу, после по съвсем друг с Лендъл, а с Борг и Еди Дъбс по трети и четвърти. Във всеки мач се налагаше да се играе по два или три различни начина ако искаш да успееш. Стилът, по който играят днешните тенисисти е почти идентичен.

Какво Ви е мнението за навлизането на новите технологии в аристократична игра като тениса? Имам предвид модерните системи за електронно отчитане като “Хоук ай”?

Знаете моето мнение. Това си беше част от драмата и очарованието на нашата игра. Имам предвид, че това беше част от големите емоции в тениса. Сега се превърна във въпрос на драматизъм в рамките само на 30 секунди. Ако се върнем назад във времето колко мача са били спечелени или загубени само заради едно спорно отсъждане? Мак нямаше да е толкова велик, ако тогава разполагахме с подобна електронна система (смее се)

Гледали ли сте мача си с Кръкстейн?

Гледал съм части от него. Не съм сядал с намерението да го изгледам целия точка по точка, но отчасти съм се заглеждал. Луд бях и така играех. За щастие играх тенис, по начина по който исках, а всичко друго, което се получаваше по време на играта беше допълнителна награда.

Ето и кратката визитка на Джими Конърс: