Нашата ретроспективна разходка сред най-знаменитите сезони в световния тенис продължава, като днес ще предоставим на вниманието ви втората част от селекцията ни.

5.Джими Конърс, 1974г.

Четири поредни години той периодично побеждава по-възрастните тенисисти в тура, но сезон-1974 се превръща в годината, когато всички прогнози за доминацията на Джими се сбъдват.

21- годишният Конърс отчайва съперниците си на корта с революционния си бекхенд с две ръце и печели първите си три титли от Големия шлем - Australian Open, Уимбълдън и US Open.  В Лондон и Ню Йорк той безмилостно разгромява австралийската легенда Кен Розуел, а победата му на Откритото първенство на САЩ добавя поредния рекорд в тенис – статистиката – този за най- лекия финал в историята на турнира: 6/1, 6/0,6/1.

През този сезон Конърс не блести само с успехите си в Големия шлем. Балансът между победите и загубите му е 93-4 (95,9%) – вторият резултат след този на Джон Макенроу през 1984г.

4.Джон Макенроу, 1984г.

На Джон Макенроу му трябваха само няколко години, за да се възстанови след оттеглянето на основния му съперник Бьорн Борг, тъй като дълго време нищо не можеше да се сравни с мащабността на съперничеството помежду им.

Но, когато Мак се отърси от спомените си и взе живота и ракетата в ръка настана време за чупене на рекорди.

Той печели първите 42 мача в паметния сезон-84, а в 43-ия - финала на Ролан Гарос срещу Иван Лендъл, води с 2:0 сета, а след това и с пробив в четвъртия сет, преди да запише едно от най-болезнените си поражения в своята кариера.

Въпреки това годината за Макенроу е изключително силна, за да бъде сломен от една загуба пък било тя и по такъв начин. Месец по-късно той побеждава Джими Конърс на финала на Уимбълдън, като показва такова ниво на игра, което мнозина считат за най-доброто в историята на тениса.

Чак после идва реваншът, който той взема от Иван Лендал на финала на US Opеn, печелейки в три сета. Но преди всичко в играта си през сезон 1984 Джон Макенроу впечатлява с безупречната си стабилност – отношението между победите и загубите е 82:3 (96,5%) и остава непостижимо от никой друг и до този момент.

3.Новак Джокович, 2011г.

Новак Джокович не приключи добре 2011г., но това въобще не може да ни накара да забравим блестящия му старт през този сезон и начинът, по който той се представи в турнирите от Големия шлем.

Джокович започна летящо изминаващата вече година с втората си титла от Australian Open и това беше само началото. По количество спечелени поредни победи от старта на сезона той се изравни с постижението на Макенроу – 42 мача, в които са включени и спечелените четири финала срещу световния номер едно, тогава, Рафаел Надал.

Безпрецедентен беше и фактът, че две от победите бяха на Мастърси на клей, на което покритие испанецът винаги е бил фаворит. И още една прилика с Макенроу – и Джокович се препъва в 43-ия си мач - на полуфинала на Ролан Гарос срещу Федерер, който се превърна в класика в жанра.

За това пък на Уимбълдън сърбинът бе във вихъра си и окончателно срази Надал. Точката е поставена на последния за сезона “Шлем”, където отигра два мачбола на полуфинала срещу Федерер, а после разгроми и неуморния “Ел Торо”.

Така през 2011г. Ноле спечели три турнира от Големия шлем, рекордни 5 Мастърса, но това, което прави сезона му изключителен е, че надигра и победи двама от най-великите тенисисти – Роджър Федерер и Рафа Надал.

Балансът му е 82:3, отново както при Макенроу през 1984г, но още по-впечатляващото е 10:1 в негова полза срещу двамата законодатели в модерния тенис – Роджър Федерер и Рафаел Надал.

2.Роджър Федерер, 2006г.

През 2004г. Федерер побеждава в 74 мача от общо 80 изиграни, през 2005г. 81 от 85. През тези две години печели пет Шлема, а през 2007 добавя още три. И все пак перлата в ерата на Федерер си остава сезон - 2006. През тази година въпреки ужасния противник Надал той прави серия от умопомрачителни рекорди – 92 победи от 97 мача – четвърти резултат за всички времена. Печели три Шлема, втори Заключителен шампионат на АТР, 12 турнира от 17-те, в които участва и стига до 16 финала. Единственото, което Федерер не успя да направи е да спечели Ролан Гарос, но взе реванш на Уимбълдън и впоследствие на финала в Шанхай.

1.Род Лейвър,1969г.

1969г. не е съвсем идеална за легендарния австралиец. Той губи цели 16 пъти. В турнири от Големия шлем му се налага пет пъти да играе по пет сета. Два пъти трябва да заличава пасив от 0:2 сета срещу неизвестни съперници. И въпреки всичко е трудно да се противопостави нещо друго на постиженията на 31 годишния тенисист.

Печели 106 мача, 18 от общо 32 турнира, в които взима участие и става първият спортист/човек, който преодолява границата от 100 000 долара спечелени от наградни фондове за сезон.

Но най-запомнящото му се постижение е, че той е последният, който покори Светия Граал в тениса – Големия шлем. И въпреки общоприетото схващане, че е играл срещу не толкова знаменити тенисисти, той побеждава Тони Роуч в епическия 90 геймов полуфинал на Australian Open (7/5, 22/20, 9/11, 1/6, 6/3) при непоносимата жега от 40.5 градуса.

На финала на Ролан Гарос пък побеждава друга легенда – австралиеца Кен Розуел. На финала на Уимбълдън пък ще надделее над още един бъдещ шампион - Джон Нюкъмб.

Може би 1969г. не е безупречна, но е съвършена. Без значение колко големи може да са били другите сезони, изброени до тук, всички играчи биха дали всичко за един Голям шлем..., а Лейвър е единственият тенисист в този списък, който го е печелил.