Бащата на Коко Динев - Иван Динев, е треньор №1 на България и Гърция по водна топка за ХХ век. Освен откривател на Иван Славков-Батето, той е и многократен шампион, като наставник и състезател по ватерпол с отборите на Септември, ЦСКА, Волос (Гърция) и Вихрен.

В момента Бат’Чики-както е известен сред приятелите си, е в щаба на футболния клуб Локомотив Пловдив, собственост на сина му. Динев-старши не се натрапва с медийното си присъствие, рядко говори, но определено има какво да каже и то доста любопитни и пикантни истории, с които определено читателите на Gol.bg  ще се забавляват.

За Иван Славков-Батето

Много хора си мислят, че Иван Славков е постигнал всичко даром и го свързват единствено с работата му, като шеф на БФС, БОК и БНТ и женитбата му с Людмила Живкова. Тези хора трябва да си променят основно мнението за Батето, тъй като той беше един от най – големите играчи по водна топка на България.

Първата ми среща с Иван бе, когато той все още живееше в столичния квартал „Коньовица”. Един добре сложен, височък юноша веднъж дойде на една от тренировките по водна топка на отбора на Септември, където аз бях капитан и играещ треньор и ми направи отлично впечатление с атропометричните си данни.

- Ей момче, събличай се и скачай в басейна да те видя как се оправяш във водата, провикнах му аз. Той се съблече, изпъчи се, наду перки и скочи. Още тогава видях, че е много здрав физически и му предложих да се пробва в отбора. Той малко се замисли, защото ми каза, че е луд фен на моторите и този спорт, но прие и започна кариерата на Славков в басейна и на едно лудо и невероятно приятелство с него.

В началото на кариерата му като ватерполист Иван носеше топките и ги мажеше с парафин, но много бързо успя да ме впечатли и си заслужи място в отбора на Септември. Беше много ценен, тъй като имаше невероятна левачка и в последствие му излезе прозвището: Човекът с левачка чук и десница светкавица.

Иван бързо се наложи в Септември и дори намери място в националния отбор. За кратко той стана известен и гаджетата още тогава му се лепяха. С течение на годините много хора взеха да му завиждат и да му правят мръсни номера. Веднъж, вече като треньор на националния отбор го повиках за турнир в Загреб.

Тогава явно беше откраднал на някои човечец гаджето му, защото ден преди заминаването ни, в ДС се получило анонимно писмо в което се казвало, че Славков след турнира щял да имигрира. Аз бързо завъртях няколко телефона и си заложих главата за него. В последствие, като разбра какво е станало, Иван ми заяви:
- Ей, Бат’Чики, ще дойде време когато ще съм господар на себе си и ще пътувам свободно по света.

Тогава не му обърнах особено внимание и си казах абе мълчи и стига бръщолеви, че едвам те уредих за Загреб, но явно се оказа прав. По това време Славков беше персона нон грата, но след това светът стана негов. Постепенно приятелството ни се засили и станахме неразделни. Аз вече се бях отказал от активния спорт и бях единствено треньор на Септември.

По време на един турнир в Ленинград,  вечерта слизам аз в бара на хотела и изведнъж някакъв арабин, явно конкурент в турнира, идва до мен и ме хваща без причина за гушата и лицето. Направо избеснях и му забих му една тупаница. Охраната на хотела, някакъв страшно едър богатир, обаче ме видя, хвана ме за реверите, но добре, че сакото ми се скъса и успях да избягам. Докато се осъзная полицията вече беше в стаята ми, която деляхме с Батето. Един лейтенант заплашително тръгна към мен. Аз обаче по това време знаех отлично руски, понеже бях женен за рускиня, и започнах да обяснявам:

- Г-н лейтенант, не си създавайте излишен проблем, защото аз съм личен приятел на Леонид Брежнев, ето го до мен и г-н Иван Славков който пък е съпруг на Людмила Живкова, не зная откъде ми дойде това на ум, но добре че го изръсих. Униформеният се позачуди звънна и провери Иван Славков и вместо да пиша хиляди обяснения, получих поздравления и пожелания за успех в турнира.

По това време Иван беше вече с Людмила. Тренировките му започнаха да уредяват и той се отказа от ватерпола. Захвана се с журналистика. По време на  годините на хунтата в южната ни съседка получих предложение за работа като треньор на гръцкия Волос. Тогава много трудно българин и то треньор или спортист можеше да отиде да работи в Гързия. Приятели ми казваха да  забравя за офертата.  Обадих се на Иван и още вечерта се срещнахме в хотел Москва и всичко беше уредено. Батето си е Батето. Граници и бариери пред него няма. Така започна гръцката ми епопея.

Шампион с Волос

При пристигането ми в Гърция, като треньор на Волос не знаех и дума от този език, но много бързо обикнах страната и морето. По това време Волос бе невероятно богат клуб, управляван от корабостроители мултимилионери, които ми възложиха задачата да направя от младежите до 21 г. на клуба шампиони на Гърция. В началото ми бе адски трудно, защото гърчетата бяха малко мързеливи, поспаливи и недисциплинирани. Веднъж след тренировка, малко отчаян, се прибрах в апартамента си, метнах раницата на дивана и с големи букви написах на една от стените: Сега или никога!!!

Още на сутринта изготвих нова програма за тренировки, която включваше ставане в 06.30, двуразови тренировки и безкомпромисно спазване на режим и дисциплина. За пет месеца ги вкарах в правия път и успях да ги класирам  за финалния шампионат по водна топка в Атина. При наличието на Панатинайкос, Олимпиакос и Етникос, Волос беше аутсайдер и никой не ни слагаше в сметките. В течение на тренировките преди финалната фаза обаче успях да създам невероятен колектив и отбор и усетих, че момчетата ми могат да поднесат сензацията.

Така и стана. Разнебитихме грандовете с по пет шест гола, грабнахме шампионските медали  и с автобус поехме обратно към дома. Бях безумно щастлив и във возилото с хора от ръководството ударихме по няколко гръцки мастики и бая се омотахме. При пристигането ни на гарата чувам невероятна търапана, скандирания, викове. Помислих, че някои от големците е дошъл в града и му правят подобаващо посрещане. След това чух и духова музика и реших, че местните се готвят за поредната едноседмична сватба. За мое учудване всичко беше в чест на шампионската титла на Волос.

Още не успях да сляза от автобуса и хората ме взеха на ръце и ме понесоха към площада, където ми поднесоха една гръцка торба, която си бе доста  тежичка. Отварям я и бързо изтрезнях от изпитото узо. Беше пълна с пачки, събрани от родителите на момчетата, тъй като шампионските им медали им гарантираха влизане в университет. Не знаех какво да кажа и да направя. Гърците са много чувствителни на тема чест и подаръци, но реших да рискувам. Събрах отбора, разделих парите по равно между тях и се започнаха едни веселия...

Името прави чудеса

Тази история се случи в Солун. Пътувам си из града и изведнъж мерцедесът ми отказа. Лутам се около него, но нали нищо не разбирам от коли, не можах да се справя с повредата. Изведнъж отнякъде се появява един гръг и започва да ме прегръща и целува. Аз го гледам като изпаднал германец, но той ми заявява:

- Спокойно г-н Чачевски, ще ви оправя колата”,  - набързо я закачи за неговата и ме отведе до един сервиз в центъра  на Солун. Все още не бяхме слязли и  гръкът изкрещя:
- Авери, елате да видите кой ви водя! Във вашия сервиз е самият Апостол Чачевски.

Явно гръкът ме беше объркал за треньорът по футбол и тъкмо да му кажа, че аз съм Иван Динев треньорът по водна топка, ми се нахвърлиха още трима гърци и започнаха да ме прегръщат с викове:

- Чачевски, ти си велик, не се притеснявай за колата след час ще е готова.
Стана ми неудобно и притеснително някой от гърците да не ме разпознае. След време идва още един местен, който беше научил за „неканения” гост, позагледа ме и констатира:
- Г-н Чачевски, много сте се съсухрили. По телевизията и вестниците изглеждате по дебел и снажен. Да не сте на диета?

-  Много работа, ядове, напрежение и явно съм свалил някое и друго килце, промърморих аз.
Гъркът обаче не се усети, седна до приятелите си, докато работниците ми оправиха колата и започна да ме разпитва за България. След час наистина колата ми беше готова, гърците ме дариха с традиционното узо и ме изпратиха поживо, поздраво.

Боян Радев

През социализма спортистите бяхме глезените деца на държавата и това ми даде възможност да се запозная и да стана голям приятел с невероятен човек като Боян Радев.
Боян много често идваше при мен да поплува и веднъж както си приказваме той се провикна към лекоатлета и шампион на 1500 м. Йордан Василев-Льольо, който също честичко се отбиваше до басейна.

- Ей Льольо, ела да те видя що за стока си в басейна! Дай да се състезаваме на 25 м.
Льольо беше много здрав и знаех, че Боян няма как да спечели, затова му подшушнах:
- Бояне, като кажа готови, ти скачаш и аз тогава ще натисна спусъка.
Така и стана. Дадох аванта на Боян и той спечели.

Друга паметна случка с него. Веднъж отидохме да вечеряме в ресторант Астория. След като похапнахме, реших да откарам една мадама до дома й в Надежда. По пътя обаче един полицай ме спря, разпозна ме и започна да се заяжда с мен, въпреки, че не бях пил и грам алкохол и всичко ми бе изрядно. Кипна ми, скочих в колата и отпердаших с пълна газ.

След час поразмислих, обадих се на Боян и с него право в районното. Добре, че бързо отидохме, защото старшината беше записал номера ми и ми готвеше солена глоба, но като видя Боян Радев, всичко ми се размина.    

Прякорът Бат’Чики

Казвам се Иван, но всички ме знаят, като Бат’Чики. Този прякор ми го лепнаха в годините, когато се изживявах като музикант, за да изкарам някой и друг лев за прехрана. Свирех на пиано и акордеон, но силата ми бе със струните на китарата. В музикалните среди всички се подвизаваха с артистични имена. Дълго време нямах такова, но след един концерт, от самосебе си, то се появи.

Както си дръках на китарата, за да уловя мелодията, започнах да си тананикам „чики-чики, чики-чики, чики-чики”. Така се постави началото на музиканта  „Бат’Чики”, което име, в последствие се пренесе в басейна и живота. Сега давам уроци по акордеон на внучка ми Ивон, тя е дъщеря на Коко от брака му с Анелия. Ивон, както и малкият й брат Иван са кръстени на мен. Момчето е от връзката на Коко с друга фолк певица - Емилия, с която живеят заедно.

Басейнът обаче е моята страст. Преди година на балканиадата по плуване в Сандански се пуснах във възрастовата граница над 70 години и ги скасах всички. На кроул, гръб и бруст финиширах с по 5 метра преднина пред конкуренцията. На бътерфлай се изложих, бих ги само с три метра", скромно отбеляза Иван Динев, който тази година ще стане на 81 години.

Формата му не бива да буди учудване. Бащата на хазартния бос плува всеки ден по пет километра и прави по 10 обиколки на стадиона. Човекът, открил Иван Славков-Батето за водната топка, изведе и ватерполистите на Вихрен до титлата. Плувците на Бат Чики прекъснаха хегемонията на родния клуб на сина му - ЦСКА и направиха дубъл, след като преди това бяха взели и Купата на България.

Георги Пешев,Gol.bg