Може би в началото нещата потръгват лесно, защото всички са спокойни, разумни и решени да покажат най-доброто от себе си.

Може би Пипо Индзаги във втория си футболен живот изглежда още по-настървен и амбициран, отколкото беше, докато носеше червено-черната фланелка с №9 на гърба.

Може би сме само в началото на едно ново първенство. Както се казва, нова година – нов късмет.

Във всички случаи в първия си официален мач на „Сан Сиро“ в първия кръг на Серия А Милан показа ново лице.

Най-изненадваща беше спортната злоба, която росонерите проявиха в двубоя с Лацио и която вероятно не съвпада с изискванията за качествен футбол, налагани от шефовете на клуба. Това е знак, че времената се променят или по-скоро, че промяната вече е факт.

От този Милан, честно казано, никой не очаква кой знае какво и именно затова никой не очакваше Лацио да бъде победен с 3:1 с играчите от миналия сезон, само три нови имена в титулярния състав: Диего Лопес, Алекс и Менез. Именно това е най-важното в случая: не толкова новите имена, колкото промяната в поведението на играчите дава надежда, че клубът, който на практика удари дъното, е способен да се изправи на крака.

Срещу Лацио Милан се показа като корав отбор, излязъл да се бори със зъби и нокти, който не губи концентрация дори когато умората започва да си казва думата. Разбира се, към всичко това трябва да добавим класата на Менез, Ел Шаарави и Хонда.

Именно японецът бе най-яркият пример за настъпилата промяна. Не става дума толкова за попадението, с което той откри резултата, колкото за проявеното усърдие, каквото никой не би могъл да си представи през първите му шест месеца в Милано.

Хонда играеше на поста от миналия сезон, но навъртя солидно количество километри и въпреки неточностите, които допусна, в нито един момент не си позволи да се изключи от играта на тима. Именно това иска от всичките си играчи Индзаги, за когото резултатите в началото може би няма да са чак толкова важни, макар че срещу Лацио положените усилия се оказаха плодотворни.

След тези първи 90 минути още е рано да констатираме, че Милан е излекуван или прероден. Също така, би било твърде смело да сравняваме ликуването на Супер Пипо с първоначалния екстаз на Конте в Юве. Не може да се отрече обаче, че резултатите от работата на Индзаги са достатъчно осезаеми и че футболистите го приемат като един от тях и са готови да го следват.

Новите попълнения Торес и Ван Гинкел ще трябва да подсладят този сезон, в който росонерите не си поставят особено високи цели. Но истината е, че за най-важната си придобивка Милан не плати нито едно евро. Става дума за Стефан ел Шаарави. Фараона изгаря от желание да компенсира изгубеното заради травмите време и стилът, налаган от треньора, му помага да покаже най-доброто от себе си.

Ако лошият късмет най-после го остави на мира и ако успее да се опази от нови контузии, именно крилото ще се окаже големият коз на росонерите, който те ще добавят към приноса на Диего Лопес, Алекс и Менез.

 Масимилиано Кристина, Goal.com