Легендарният треньор на Милан от втората половина на 80-те години Ариго Саки наскоро се оттегли от поста си в италианската футболна федерация. "Стресът ми идва в повече", заяви той. Сайтът Serieaddicted припомни как навремето Саки идва "отникъде" и промени завинаги италианския футбол.

Днес двайсетгодишните в Италия познават Ариго Саки само като телевизионен експерт, а повечето фенове по света едва ли помнят постиженията му начело на Милан. Но истината е, че слабичкият и плешив треньор със силен акцент, характерен за областта Романя, обърна с главата надолу италианския футбол. Дори днес, когато калчото е в трагично състояние, то продължава да носи отпечатъка, оставен от Саки.

Обикновено световните тенденции винаги закъсняват да завладеят Италия. Така и знаменитият "тотален футбол", който изповядваха Аякс и Холандия под ръководството на знаменития Ринус Михелс, чиято "дясна ръка" на терена бе легендата Йохан Кройф, пристигна на Апенините 15 години по-късно. И това стана благодарение на Ариго Саки, който прие холандския модел, но с някои уговорки.

Саки залагаше на усърдната работа и на упражнения, които футболистите трябваше да повтарят стотици пъти, а това някак не се вписва във философията на "свободомислещите" холандци. Истината е, че тренировъчните сесии на Саки вероятно биха подлудили някой футболист с по-невъздържан нрав, като например … Кройф.

По времето, когато Саки водеше Милан, хората описваха мачовете на росонерите с военни метафори. Сякаш ставаше дума за армия, която напредва, за да атакува врага: компактно придвижване, симетрия, сила, унищожителна мощ…

Благодарение на него думата "контраатака" загуби присъщия си негативен нюанс. Всъщност треньорът направи нещо повече – той замени тази не особено звучна дума с типично италианския термин ripartenza (от глагола ripartire – тръгвам/потеглям отново). Не беше случаен фактът, че големият Милан на Саки разчиташе на три холандски колоса – Франк Рийкард, Руд Гулит и Марко ван Бастен.

Някои хора добавят от себе си, че Ариго Саки е въвел зоновата защита в Италия, но всъщност това не отговаря на истината. В това отношение пионерът в калчото е шведът Нилс Лидхолм, водил Рома и Милан.

Отношението към Саки на Апенините беше противоречиво. Той будеше сериозно уважение, но в същото време предизвикваше яростна критика. Причината е, че той е човек, дошъл отникъде. Саки никога не е играл професионален футбол и за консервативния свят на калчото той беше чужденец или извънземен (какъвто си остава дори и днес).

Колегите му го възприемаха като парвеню, като арогантен анонимник, който си мисли, че е най-добрият. За калчото Саки беше нещо като яростна буря. Той подкопа авторитета на треньори, които дотогава бяха смятани за родени победители. Самият Саки скоро също стана такъв. Под негово ръководство Милан спечели едно скудето, две КЕШ, две Междуконтинентални купи и две Суперкупи на Европа.

Специалистът от Фузиняно никога не е приемал италианските стратегически футболни догми. Може би точно по тази причина той бе най-уважаваният италиански треньор извън пределите на Италия. През 2007 г. "Ню Йорк Таймс" дори го обяви за най-добрия специалист от Апенините за всички времена.

Треньорската кариера на Ариго Саки бе изключително кратка. След четирите славни сезона начело на росонерите той пое националния отбор и го води в продължение на пет години. После имаше кратка авантюра в Испания (22 мача начело на Атлетико М) и мълниеносно приключил престой в Парма – само три мача, преди стресът да го откаже. За Саки футболът винаги е бил нещо прекалено сериозно (бел. прев. – сравнете със знаменития цитат на Бил Шенкли: "Някои смятат, че футболът е въпрос на живот и смърт. Те грешат: той е много по-важен").

Саки оглави Скуадра адзура през 1991 година. Той смени Адзелио Вичини, под чието ръководство Италия стигна само до полуфинала на домакинското световно през 1990. По онова време Саки беше най-модният треньор в калчото, но може би методите и философията му го правеха неподходящ за национален селекционер. Той разчиташе на ежедневната работа и на непрекъснатото повтаряне на едни и същи неща на тренировки. Това, че работеше с избраниците си само 5-6 пъти годишно, на практика го лишаваше от възможността да пресъздаде успешния модел от Милан.

Все пак Саки изведе Италия до финала на мондиала в САЩ през 1994 г., където адзурите отстъпиха след дузпи пред Бразилия. За първи път съдбата на световната титла се реши чрез изстрели от бялата точка. Франко Барези, един от футболистите, на които Саки имаше най-голямо доверие, пропусна първата дузпа. Даниеле Масаро изтърва втората. Звездата на Италия, легендата Роберто Баджо сложи край на спора, когато изстреля топката високо над вратата при последното, пето изпълнение за Скуадрата.

Но именно Баджо, почти еднолично, докара Италия до въпросния финал. Той беше голямата звезда на адзурите в САЩ, а Саки не предложи никакви иновации, да не говорим за тактическа революция.

Един от най-звучните комплименти, който получи Саки, показва, че футболът и днес се радва на неговото футболно наследство. След като през пролетта на 2013 Борусия (Дортмунд) отстрани Реал (Мадрид) на полуфиналите в Шампионската лига, треньорът на жълто-черните Юрген Клоп заяви в интервюто след мача, че е научил всичко за футбола от италианския специалист. "Моят отбор е само 10% от онова, което беше Милан на Саки", подчерта германецът.

Федерико Формика