Всички знаем, че 2005 г. завърши с петата европейска купа на Ливърпул в славната история на клуба. Но невероятният успех в Истанбул срещу Милан постигна още нещо – накара 6-годишния Трент Александър-Арнолд да се влюби в червените. Впечатляващият обрат срещу Олимпиакос и разбиването на Леверкузен вече бяха в историческите книги, когато младият Трент разбира, че първото му посещение на „Анфилд“ ще бъде за четвъртфинал от Шампионската лига срещу мощния Ювентус. В състава на бианконерите са Златан Ибрахимович, Павел Недвед, Фабио Канаваро, Алесандро дел Пиеро и редица други величия. 

„Спомням си, че разбрах едва 2-3 дни преди мача. Майка ми се опитваше да го запази в тайна. В деня на двубоя трябваше да изглеждам изненадан, но аз знаех, защото един от братята ми беше казал. Но това ще остане завинаги една от най-специалните нощи в живота ми. За първи път стъпих на „Анфилд“ и веднага разбрах, че ще бъда фен на Ливърпул до края на живота си“, спомня си Александър-Арнолд.

Първият път, когато червените го накараха да плаче, но в крайна сметка завърши като вечер с много сълзи от радост, приближаваше. „Гледах финала в Истанбул у дома със семейството си. Имахме шалове, флагове, всичко беше изпъстрено с червени цветове по прозорците на къщата ни. Тогава, в тази нощ, целият град сякаш бе заспал. Спомням си, че всичко в Ливърпул замлъкна за няколко часа.

Нямаше коли, всички хора бяха или вкъщи, или по кръчмите да гледат мача. На следващия ден автобусът с отворен капак бе с героите от Истанбул и петата европейска купа. Градът отново се бе съживил, всички бяха навън, за да видят отбора. Бяха няколко страхотни дни, мисля, че никой няма да ги забрави“, коментира Трент великият обрат на Ливърпул срещу Милан във финала на ШЛ.

Човекът, който вдигна Ливърпул от блатото срещу росонерите, си остава идол за Александър-Арнолд и до днес: „Първият ми плакат беше на Майкъл Оуен, обичах да го гледам как вкарва голове. Постепенно обаче бе заменен от Стивън Джерард – той е идол на всяко момче по някакъв начин. Спомням си как го видях за първи път. Той беше в салона на играчите на „Анфилд“, а аз имах билети за там. Изглеждаше като гигант и никой не можеше да го докосне. Не мога да ви опиша какъв бе той в очите ми по онова време, бях безмълвен, а и все още съм.

Трудно ми е дори сега да седна и да си поговоря с него, помислете само какво е направил за този велик клуб. Когато растеш и го гледаш на какво е способен на терена, не го възприемаш като нормален. Той беше специален не само на игрището, но и извън него. Джерард е земен човек, винаги е до теб, за да ти даде съвет. Но е много трудно да говорите за някого, който ви е идол в живота“.

В същата година, в която Ливърпул спечели Шампионската лига (2005-а), Александър-Арнолд се яви на камп, който бе организиран от клуба. Оттогава е част от него. Най-специалният момент за Трент, въпреки страхотния гол в дебюта му в Европа срещу Хофенхайм преди две седмици, си остава първият му мач за червените във Висшата лига на „Олд Трафорд“: „Да имаш доверието на Клоп и да го усещаш, невероятно е. Беше магически ден за мен и семейството ми. След като разбрах, че ще играя срещу Юнайтед, се обадих на майка ми, но тя не ми вярваше. Спомням си как тя започна да плаче от радост и стана много емоционална по телефона. Каза ми да играя с усмивка и да бъда щастлив, да дам всичко от себе си, защото това е най-важното“.

Александър-Арнолд се възползва от шанса си в онзи ден на „Олд Трафорд“ и оттогава не погледна назад. Сега вече на гърба на тениските на Ливърпул е неговото име, а плакатите в детските стаи на малчуганите, които сънуват да бъдат звезди във Висшата лига, са с неговия образ: „Това е малко сюрреалистично, никога не си мислил, че е възможно да се случи. Тогава бях на 6, изминаха 12 години, дълго време чаках. Но определено си струваше, особено като видя някое малко дете да обикаля из града с името ми на неговия гръб. Постигнах много цели, но мечтата ми е да бъда капитан на този велик клуб. Никога няма да бъда задоволен от себе си, докато не го постигна точно като идола ми Стивън Джерард“.

Патрик ДЕЙВИСЪН Sky Sports, предов "Тема Спорт"