Мъри: Футболът ни е като Бангладеш + ВИДЕО

Станимир Стоилов безспорно е най-успешният български треньор през новия век. Той постигна зашеметяващи резултати в Левски и Астана, класирайки двата отбора за първи път в историите им в групите на Шампионска лига.

Той коментира още бившия си клуб Левски, проектът за създаването на Висша лига, инфраструктурата у нас и заяви, че футболът ни изостава на 50 години от европейския и го оприличи с Бангладеш. Ето какво каза Стоилов специално за предаването "Резултат".

Г-н Стоилов, предполагам, че сте гледали снощния мач Португалия – България. Какъв е коментарът ви за него?
- Да, гледах мача. Авторитетна и престижна победа срещу наистина силен противник. Ако трябва да съм честен, най-доброто е резултатът. Смятам, че България не спечели много от тази контрола, освен авторитет и престиж. Като игра и поведение, треньорският щаб и играчите трябва много сериозно да се замислят, защото квалификациите все още са далеч. Поведението лично на мен не ми хареса.

Футболистите казаха, че са имали нужда от тази победа за самочувствие, но феновете веднага казаха, че ще си върнат носовете. Това може да се окаже пагубно в предстоящия квалификационен цикъл.
- Не, не мисля, че ще си вирнат носовете. Победата винаги е добре дошла, особено, ако е срещу Португалия като гост. Говоря за изводите, които ще си направи треньорският щаб. Те добре ги разбират. Визирам поведението, така че трябва да се опитаме да си развиваме отбора. Групата ни е много тежка и ще има мачове, в които трябва да играем по-организирано и добре в защита и да сме по-опасни в атака, защото ни беше изключително трудно да намерим път към вратата на Португалия.

Като гледате националния отбор, не ви ли липсва работата в него?
- Да ви кажа честно, работата там не е много и не ми липсва. За България винаги се радвам, когато печели, както вчера. Това е добре, изводите са за треньорите и играчите, а успехът го отразява цял свят. Това е много положително за имиджа ни. Надявам се треньорите да направят точните изводи, за да подобрят играта.

Почти две години сте начело на Астана. Сега се прибирате натам. Добре ли се чувствате в Казахстан?
- Не мога да се оплача, добре се чувствам. Тази година съм малко притеснен заради проблемите с отбора. Напуснаха 5 основни играчи, все още имаме само 1 ново попълнение. Финансово също не сме добре, а отбор, който иска да се развива, да прави следващата стъпка, трябва да добавя класа. На този етап това не се получава и съм изключително притеснен, че резултатите и играта няма да са такива, каквито ми се искат. Предупредих ръководството за това и първите мачове го показаха. Нивото ни не е за Лига Европа или Шампионска лига и шефовете много добре знаят това. Ако не се подсилим, което се съмнявам, че ще се случи, ще имаме огромни проблеми в първенството и в квалификациите. Ясно е, че в моментното състояние не можем да издържим даже във вътрешното първенство. До август на всеки три дни ще имаме мач и това няма как да се случи с 12-13 състезатели. Трябва да добавим класа, иначе всичко е въпрос на случайност. Въпреки, че започнахме с две победи, не се заблуждавам и предричам проблеми.

Какво ви казва ръководството на Астана?
- До момента няма утвърден бюджет. Имаме проблеми дали ще вземем някого или не. Основният ни проблем е финансовият, въпреки че клубът спечели около 20 милиона евро. Но знаете – парите идват, отиват си. Това е държавен клуб в друга страна и те си знаят какво правят.

Има ли поставени цели, въпреки проблемите, за които говорите?
- Целта винаги е една – титла. Личната ми амбиция е за евротурнирите, но съм сериозно притеснен за всичко. Имаме 6 точки от два мача, но не виждам нивото, което искам.

Повече ли ви допада цикълът в Казахстан?
- Да, това го повтарях още в Левски. Много по-добре е така, защото по този начин отборът е в оптимална спортна форма за квалификациите. В момента ние и Сърбия сме Бангладеш на футбола. Като погледна стадионите, ние сме тотално изостанали, така че няма какво да очакваме като развитие, ако не търсим промени и не сме по-жестоки в това отношение.

Проектът за Висшата лига е тема №1 в българския футбол. Как гледате на това нещо?
- Винаги съм позитивно настроен, когато се говори за строене на стадиони. Ние сме с 50 години назад от Европа. Нямаме един нормален стадион, на който можеш да отидеш на мач и да гледаш. Или пък на места има по една трибуна, където собствениците успяха да изградят. Ние сме Бангладеш на футбола, няма какво да се лъжем. Инвестиции, инфраструктура, това трябваше да се случи преди 15 г., ако искаме наистина да развиваме футбола.

Оптимист ли сте, че наистина може да се случи тази реформа?
- Винаги съм оптимист. Надявам се, иска ми се. Вече 30 г. се оправдаваме, че нямаме пари, а за всичко друго се намират. Ако държавата помогне на драго сърце, както го прави на други места, могат да се построят стадиони. Те ще носят приходи и удоволствие. Сега виждам по-разумно отношение на спортния министър и следя какво става.

Гледате ли "А" група? Няма ги ЦСКА, Литекс, Локомотив София...
- Честно, не следя. Виждам един шампионат с два коня, които се надбягват – Лудогорец и Левски. Всичко друго е с класа под тях.

Ако не се лъжа, зимата дадохте интервю, в което критикувахте трансферната политика на Левски. За сега се оказвате прав.
- Това е мое мнение, което не казвам за първи път. Всяка година го казвам. Нещата могат да се получат със 7-8 попълнения, но не на всеки 5-6 месеца. За много неща в българския футбол съм прав, но това го оценява времето и се надявам всички да го разберат. Не мога да кажа в момента как играе Левски, за да мога да бъда по-конкретен, но съм съгласен, че трябва време за резултата. Винаги съм казвал, че Левски трябва да има стил, изчистена игра, организирана и тогава резултатите неизменно ще дойдат. Трябва да се заложи повече и на младите футболисти, които имаше Левски. През миналата пролет беше нормално поне трима юноши да играят постоянно. Естествено, ако нямат качества, отстраняваме ги и търсим другите.

Треньорските смени също са дискусия, свързана с бившия ви клуб.
- Никой не може да каже, кога е правилно да се смени треньора. Ангажимента трябва да е на спортно-техническото ръководство. Моето мнение е, че ако той развива отбора и работи добре, трябва да му се даде време. Но когато видиш, че някой човек е "футболно безхаберен", да му дадеш и 10 г., ще става по-зле, не по-добре. За това преценката е на ръководството. Не обичам да говоря за смени под емоции и преценката трябва да е трезва. Съмнявам се, че има много хора, които могат да направят трезва преценка за един отбор.

Вие сте най-добрият български треньор за последното десетилетие. Продължавате ли да се учите и от кого?
- Честно да ви кажа, повече се уча на практически наблюдения, защото играхме в Шампионска лига и видях други стилове, начини на игра. Нямам голяма възможност да пътувам и да наблюдавам тренировки на други отбори. В момента повече чета и гледам как са организирани, структурирани клубовете, как печелят, как се развиват. В момента мога да се уча на това, като чета повече. Куфарът ми никога не е затворен и когато мога, пътувам. Говоря и с много треньори. Това, ако го имате за учене – да. Но имам да добавям много. Във футбола навлязоха много технологии, някои от тях ги изучавам, други ги ползваме на 15-20%. Човек винаги трябва да се учи. Ако лежиш на убеждението, че вече знаеш, няма как. Във всяка професия е така. Преди нямахме телефони, сега има, има и компютри.

Тази седмица си отиде легендата Йохан Кройф, от когото много треньори са се учили. Вие попили ли сте нещо от него?
- Като футболист го помня по-малко, но като треньор ми беше идолът. Като изказване, поведение, мислене, игра на отборите му. За мен каквото кажеше той, това беше футболната истина.