Внезапното напускане на Антонио Конте на 15 юли и назначаването на Масимилиано Алегри на следващия ден предизвика безпокойство у привържениците на Ювентус относно предстоящия сезон. Неяснотата около бъдещето на ключовия полузащитник Артуро Видал, провалът на опитите да бъдат привлечени Алексис Санчес и Хуан Итурбе, както и силните ходове на Рома на пазара, събудиха силни съмнения у доста запалянковци.

Имаше и доста спекулации относно схемата, която Алегри смята да използва. Макар че публично той заяви, че няма да променя системата, която носи успех и ще използва предпочитаната от Конте 3-5-2, в крайна сметка той със сигурност ще се опита да премине към любимата си 4-4-2.

По принцип това би било от полза на бианконерите по няколко причини. Нито един треньор не би трябвало да прилага схема, към която изпитва сериозни резерви. Освен това формацията 3-5-2 бе изключително ефективна на вътрешната сцена, но резултатите в Европа бяха далеч по-слаби.

Юве допусна твърде много голове през миналия сезон в ШЛ – 9 в 6 мача, като при това отбраната се пропука 5 пъти на собствен терен в Торино. Дори и в Лига Европа бианконерите не бяха в състояние да наложат пълно превъзходство над по-скромни съперници и в крайна сметка се разминаха с финала на собствения си стадион, след като отпаднаха от Бенфика.

В последните две контроли на тима срещу сборните отбори на звездите от индонезийското и австралийското първенство Алегри започна именно с 3-5-2. Във втория случай обаче Ювентус изпитваше затруднения и наложи волята си едва след като премина към 4-3-3 в последните десет минути.

"Схемата 3-5-2 донесе големи успехи на Ювентус, но бихме искали да проявяваме повече гъвкавост по отношение на игровата си постройка", коментира самият треньор след проверката. Също така, наскоро специалистът заяви, че има намерение да използва Погба в по-предни позиции.

Най-вероятно Алегри скоро ще започне да залага постоянно на 4-4-2 с ромбовидно разположение на халфовете (както играеше Милан на Анчелоти с Пирло, Зеедорф, Гатузо и Кака в средата на терена).

Ювентус разполага с необходимите изпълнители, за да осъществи сравнително безболезнено тази трансформация. В отбрана Патрис Евра е ще се впише отлично на левия фланг. При това французинът умее да центрира далеч по-добре, отколкото Асамоа. Други играчи, които биха могли да играя на левия бек, са Касерес и Киелини.

На другия фланг Лихтщайнер и Касерес, както и новото попълнение Ромуло, не би трябвало да имат никакви проблеми при такава постройка. Единствената опасност е Евра и Лихтщайнер да закъсняват да се връщат в отбрана след включванията си в атака.

Що се касае до центъра на защитата, за двете места има трима сериозни претенденти: Киелини, Бонучи и Бардзали. Огбона едва ли може да спечели титулярно място заради факта, че има проблеми с избора на позиция на терена.

Далеч по-трудно ще бъде адаптирането на полузащитата. Мнозина се притесняваха как ще се разбират Алегри и Пирло, които влязоха в конфликт в Милан (и това бе една от причините халфът да напусне). Твърди се обаче, че двамата са успели да изгладят противоречията си след сериозен разговор.

Плеймейкърът би трябвало да заеме мястото пред защитата, но тъй като не е особено полезен в дефанзивен план, ще трябва да бъде покриван от Видал и/или Маркизио. Други варианти за този пост са Маркизио и новото попълнение Кингсли Коман.

Погба би бил идеален в ролята на атакуващ халф с оглед на техниката, мощта и умението му да стреля отдалеч. Ако френският национал бъде използван в по-предни позиции, той ще привлича вниманието на противниковите защитници и халфове, което означава, че Пирло ще има повече пространство и време, за да ръководи атаките на Юве.

Ако Видал все пак напусне Ювентус, с по-голямата част от черната работа в средата на терена ще трябва да се заемат Маркизио и/или Асамоа. Възстановяването на Симено Пепе и привличането на Роберто Перейра и Коман ще даде повече опции на Алегри с оглед на играта по фланговете. Освен като десен халф/бек, Ромуло също може да заеме мястото в основата на ромба пред двамата централни защитници.

В атака Тевес и Йоренте са идеална двойка. Аржентинецът би могъл да комбинира отлично с Погба, който ще участва повече в атаките. Привличането на Алваро Мората осигурява добър резервен вариант. Джовинко има своите качества, но обикновено се губи срещу мощни физически защитници.

По-трудно би било да се прилага схемата 4-3-3, макар че Тевес, Пепе и Джовинко са способни да играят по фланговете. Все пак Юве като че ли няма достатъчно добри изпълнители за нея, тъй като пропусна да привлече класически крила.

Алегри е треньор, който ще даде шанс на по-младите футболисти да изпълняват по-важна роля през сезона. Стремежът му да бъде по-гъвкав в избора на тактическата схема може да помогне на Ювентус да се представи по-успешно в Шампионската лига. Ще трябва обаче да изчакаме началото на сезона, за да преценим дали страховете на тифозите за предстоящата кампания са били обосновани.

Шаан Сенгупта, Serieaddicted