Сред предстоящите "тактически революции", след предприетите треньорски смени или просто заради неумолимата повеля на времето, някои доскорошни звезди се оказаха ненужни на настоящите си отбори. Те обаче биха свършили отлична работа на водещите италиански клубове.

Алекс Сонг (Барселона)

През лятото на 2012 г. каталунците купиха камерунеца от Арсенал за 19 млн. евро и изглеждаше, че халфът е напът да направи страхотна кариера. Той обаче така и не се наложи нито при Виланова, нито при Мартина и се оказа в девета глуха.

Световното в Бразилия също се превърна в кошмар за Сонг, на когото новият треньор на каталунците Луис Енрике едва ли разчита сериозно. Камерунецът обаче би свършил отлична работа на Милан, който рискува да загуби Де Йонг (ухажван от Манчестър Юн).

Барса иска 15 млн. евро за Сонг, но Адриано Галиани би могъл да уговори отдаване под наем с право за откупуване на правата на играча. Вторият голям проблем обаче е високата заплата на камерунеца. Милан в никакъв случай не е в състояние да му предложи 5 млн. евро годишно. За да сложи червено-черната фланелка Сонг ще трябва да се съгласи да получава значително по-малко.

Хавиер Пасторе (ПСЖ)

25-годишният аржентинец бе титуляр в първия мач на ПСЖ в първенството, но през миналия сезон подобни случаи бяха изключение, а не правило. Атакуващият халф е на върха на силите си и едва ли би се примирил и тази година да търка пейката.

Ако Масимилиано Алегри действително има намерение да промени стила на игра на Юве, преминавайки от 3-5-2 към 4-3-1-2, Пасторе би бил идеален за ролята на атакуващия халф, който да играе зад двамата нападатели.

Аржентинецът няма да има никакви проблеми с аклиматизацията, защото изкара два отлични сезона в Палермо. Заплатата му е 4 млн. евро и Ювентус може да си го позволи.

За да стане трансферът обаче, Старата госпожа или трябва да се раздели с Видал, или да се опита да вземе Пасторе под наем, защото ПСЖ би се разделил с него само срещу 25-30 млн. евро.

Шинджи Кагава (Манчестър Юн)

Японският атакуващ халф изкара два сезона в сенките на "Олд Трафорд". Той така и не успя да пренесе страхотната си форма от Борусия (Дортмунд) в Манчестър Юнайтед.

Играта му обаче би паснала идеално на философията на Рафа Бенитес и неговия Наполи. Всъщност южняците от доста време проявяват интерес към Кагава.

Юнайтед вероятно ще се съгласи да го продаде за около 15 млн. евро, но в момента фаворит за подписа му като че ли е Атлетико М. Борусия също се надява да си върне играча, когото превърна в звезда, след като го привлече срещу скромните 350 хил. евро от Серезо Осака през 2010 г.

Дани Алвес (Барселона)

Престоят на бразилския атакуващ бек на "Ноу Камп" е към своя край, след като босът на Фиорентина Андреа дела Вале призна, че Куадрадо вероятно ще бъде продаден.

Вярно е, че за колумбиеца се натиска и Манчестър Юнайтед, но във всички случаи се говори, че Луис Енрике няма особено доверие на Алвес.

А бразилецът би могъл да увенчае меркатото на Интер. Крайният защитник отлично би се вписал в схемата на Валтер Мадзари. Той отлично умее да пробива до противниковата аутлиния и да центрира. Договорът му с Барса изтича догодина и затова цената му е сравнително скромна (10 млн. евро).

Заплатата на бразилеца би била проблем (6 млн. евро). Единственият изход за нерадзурите ще е тригодишен договор с прогресивно намаляващо възнаграждение.

Лукас Подолски (Арсенал)

С пристигането на Алексис Санчес германският национал на практика става ненужен на Артилеристите. Той може да влезе в ролята на класически удар в последните мигове на трансферния прозорец. Цената му едва ли ще бъде особено висока. Арсенал би трябвало да го пусне за около 10 млн. евро.

Филипо Индзаги търси качествен флангови нападател за Милан и Подолски би бил добра алтернатива на Алесио Черчи, за когото Торино иска твърде много. А росонерите проявяваха интерес към Полди още преди два сезона, но тогава той предпочете английската Висша лига.

Примерът на Жервиньо в Рома пък показва, че футболист от неговия тип, какъвто е и Подолски, може да се справи отлично в Серия А.

Андреа Гизланди, Goal.com