Нападателят на Глазгоу Рейнджърс Ел-Хаджи Диуф направи публични изказвания за списание "4-4-2" относно конфронтацията му с мениджъра на Селтик Нийл Ленън, когато сенегалецът бе изгонен.

Преди седмица Рейнджърс загуби от Селтик в турнира за купата на Шотландия, но цели трима играчи на "сините" видяха картона с червен цвят.

30-годишният Диуф скочи на Ленън, а по-късно и помощник-треньорът на Рейнджърс Али Маккоист влезе във вербален сблъсък с мениджъра на "детелините". Сега Диуф обясни, че медийното отношение към него е несправедливо.

Двубоят между двата най-успешни шотландски клуба предизвика бурен скандал в страната, като дори полицията се зае със случая.

Мениджърът на Рейнджърс Уолтър Смит каза преди дни, че отношението на медиите към Диуф е "по-лошо отколкото към сериен убиец", като по този начин атмосферата се нажежи до неузнаваемост.

"Дали имам лош характер и тъмна страна? Не, не бих казал", твърди Диуф, който проби в световния футбол по време на световните финали през 2002 години в Япония и Южна Корея, когато достигна до четвъртфинал на шампионата на планетата.

"Най-голямото недоразумение относно моя характер е, че аз съм лошо момче. Не съм убил никого, не съм лежал в затвора. Не можеш да съдиш някого само защото има голяма кола и че се облича добре", продължава ексцентричния нападател, цитиран от английското издание "Дейли мейл".

"Може да съдиш един човек само ако го познаваш, иначе нямаш право да обвиняваш когото и да е."

"Хората си мислят, че могат да ме съдят, само защото съм футболист. Ако не бях такъв, щях да работя в ресторант или на гарата и никой нямаше да говори с мен", допълва Диуф.

"Аз съм човек с характер, но това не ме прави лошо момче", дава да се разбере тъмнокожият голаджия.

Според нападателя има хора, които го познават добре и са следили развитието му като футболист. Те знаят, че той е семеен човек и че е добро момче.

В началото на сезона  Нийл Уорнък, мениджър на Кунс Парк Рейнджърс, насоли здраво Диуф, като го нарече "отрепка". Думите на наставника вече седмици се въртят в английските медии.

"Аз съм добър човек, отворен съм към хората. Много често разни хора ме срещат на летището и си говорят с мен и си променят мнението за мен, към добро", пояснява Диуф.

"Аз съм усмихнат човек, често се смея и най-близките ми хора го знаят. Това е истинският Ел-Хаджи Диуф."

"А хората, които не ме познават - нека си говорят, не ме интересува. Моето семейство е най-важно за мен. Правя всичко, което мога за децата си, за семейството си и само това има значение", смята нападателят.

"Спомням си едно пътуване с Блекбърн, имахме мач срещу Астън Вила в Бирмингам. Там имаше венчавка и един човек искаше снимка с мен. Но той нямаше смелостта да ме пита лично и попита Джейсън Робъртс дали ще ме навие да се снимаме. Този човек говореше с всички от отбора, но така и не се доближи до мен. Не зная защо", разказва Диуф.

"Смешно е, но това е животът. Казах на този човек да не слуша какво се говори за мен. Казах му да дойде, да говори с мен, да види, че съм готин. Смяхме се много и той получи така желаната снимка с мен."

През 2003 година Диуф вече е в Ливърпул и наплюва фен на Селтик. От този момент той е недолюбван от привържениците на "детелините", което ускори и скандала преди седмица в битката между двата най-успешни шотландски клуба.

Тогава Диуф се извини и изрази своето съжаление за случилото се.

"Това остана в миналото, трябва да продължим напред. Тогава се извиних за стореното."

"Направил съм много неща, за които съжалявам. Сега вече съм помъдрял, по-зрял съм. Не казвам, че съм нов човек, но преди бях много млад и правех някои неща, които сега не бих сторил."

"Исках да играя в Европа и това е един от най-големите отбори в Европа. Когато идваш на тренировка, разбираш колко голям клуб е Рейнджърс. Всеки мач е голямо удоволствие за мен", завършва Диуф.