Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Димо Тончев.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

"Да не си за този Мадрид... това означава доброволно да се отречеш от щастието!" Думите са на Алваро Арбелоа след победата на Белия балет с 0:3 над Ювентус насред Торино. Още тогава си записах тези негови слова, защото имах чувството, че мога да ги доразвия ако сезонът завърши така, както всъщност приключи онази вечер в Киев малко преди полунощ!

Реал Мадрид за пореден път пренаписа футболната история. Обвиняван от едни, че е съдийски отбор, обвиняван от други, че умишлено е контузил звездата на съперника, обвиняван от трети в късмет, белите не оставиха съмнение и този път кой е по-заслужаващият купата отбор. 

"Този отбор, който е най-мразен, той е и най-силен" - думите на Диего Армандо Марадона в пълна степен важат и за Кралския клуб, който в момента е мразен от най-потърпевшите в този случай - на първо място от привържениците от града на Бийтълс, на второ място от целия египетски народ, който иска линч за контузилия Мохамед Салах - Серхио Рамос и на трето място разбира се от най-обичайното място - Каталуня (нищо, че както винаги нямат нищо общо с конкретния мач).

Това, което се случи с египетския футболист, може да се случи във всеки средностатистически футболен мач, но нали сега Реал участва в него и е удобно да заклеймим техните играчи, които видиш ли, попречили нечестно на Ливърпул да спечели! То всъщност се случи - контузи се тежко и друг футболист, но понеже носеше бял екип нищо не се изписа по темата. 

А какво всъщност предложиха англичаните след изгонването на Салах? Мисля, че всички можем да си отговорим, независимо от клубната ни принадлежност - АБСОЛЮТНО НИЩО! Юрген Клоп нямаше готов План Б, което не е нещо ново за него. Ако мине номерът с тотална атака - ОК, но ако не мине - нещата отиват в кофти за червените посока. На всичкото отгоре и неадекватният им вратар подари два гола на съперника. 

Самият Клоп след края на мача заяви в типичния си шеговит стил - Реал спечели заслужено, защото ние правехме грешки, а съперникът - задни ножици. И вместо да чуят думите на собствения си наставник и да извлекат нужните поуки, те, заедно с целия антимадридистки настроен свят в един глас възроптаха и завидяха на чуждото щастие. 

Щастие, извоювано за трета поредна година по категоричен начин. Щастие, дошло след победи над може би най-силните отбори в момента - над ПСЖ с цялата си финансова мощ, над Юве с прагматизма и биткаджийството си, над Байерн - най-големия съперник на Реал в Европа и накрая над другия заслужил финалист и едно от най-големите имена на Континента - Ливърпул. Щастие, извоювано без да се прахосват стотици милиони за футболисти през последните три сезона.

Реал е осъден на щастие от самото си създаване. Отборът от испанската столица е създаден да радва милионите си привърженици по целия свят и същевременно да вбесява чуждите такива с постижения, немислими за нито един друг отбор.

Първо беше дублирането на трофея, което не бе постигано от нито един отбор в този формат на Шампионската Лига, а сега и тази трета поредна купа (общо Тринадесета, с шест повече от тези на втория в "класирането по трофеи от КЕШ/ШЛ" - Милан и двойно повече от трофеите на Аякс, Ливърпул, Барселона и Байерн - всички с по пет от най-престижната надпревара), която го нарежда редом до великите отбори на Аякс и Байерн от 70те години, властвали в Европа между 1970 и 1976 година.

Единственото постижение, което остава за изкачване пред този Мадрид е изравняването на своя собствен рекорд от пет поредни трофея, завоювани в средата на миналия век от Ди Стефано и Компания. Осъден на щастие, защото никога играч на Мадрид не обиди, не каза и не пожела нещо лошо на противников отбор, футболист или кръвен враг, както обикновено правят играчите на един "голям" отбор от Североизточна Испания. Осъден на щастие, защото винаги гледа само и единствено напред и както се пее в химна на отбора - Никой не може да устои на желанието ти за победа! 

Материал на Димо Тончев