Преди два месеца Стилиян Петров стана световен шампион по карате на провелото се в София световно първенство по карате Киокушин.

Той бе единственият от мъжкият ни отбор, който успя да се изкачи на най-високия връх и заедно с Александра Маринова донесе два златни медала за България.

По този повод Gol.bg го потърси за интервю, на което Стилиян Петров се отзова и отговори на въпросите ни, включително и какво мисли за по-популярния си адаш.

-Разбрахме, че имате спечелен златен медал и на световно първенство в Япония.  Кой от двата медала беше по-труден и къде конкуренцията бе по-голяма?
С.П.: Не мога да преценя кой от двата медала беше по-труден. И двата бяха трудни - в Япония се използва по-усложнения правилник на киокушин „шинкен шобу”, а и за да победиш японци на тяхна територия трябва да си повече от категоричен в победата. От друга страна на световното в България конкуренцията беше по-голяма, представителите на руската школа са също едни от най-добрите в света.

- До колко годишна възраст може да се състезава един каратист на най-високо ниво. Лично Вие до кога смятате да се състезавате?
С.П.: Всичко е строго индивидуално. Аз започнах с карате на 8 годишна възраст, в много по-сурови условия от сегашните и без ясно утвърдена тренировъчна методика, в резултат на което на тази възраст вече се чувствам амортизиран. Мисля, че приключих със състезателната си кариера, но карате не е само професионален спорт, то е изкуство, което може да се практикува до живот.

- От колко годишен започнахте да тренирате и какво Ви накара да се захванете точно с този спорт.
С.П.: Започнах на 8 години. По онова време карате беше полудостъпно и досега с него ми беше интересен.

- Колко часа седмично отделяте за тренировки. Каква част от тях са за физическа подготовка и каква за техника.
С.П.: Часовете никога не стигат, трябва да се усъвършенстваш постоянно. Когато съм в период на подготовка съм почти цял ден в залата. Колкото си физически подготвен,трябва толкова и да си технически.

- Какво следва след активната състезателна дейност? Ще останете ли в света на каратето или ще потърсите някакво ново предизвикателство?
Карате остава за цял живот в теб,а нови предизвикателства винаги ще има.

- Какво е общото и какво е различното между Шотокан и Киокушин. Лично вие подкрепяте ли идеята двата спорта заедно да кандидатстват за Олимпийските игри? Могат ли тези два спорта да бъдат считани за дисциплини на един спорт?
С.П.:Разликата е, че Шотокан е безконтактно карате,а Киокушин е с пълен контакт(победа с един удар). Точно това е и причината двата стила да не могат да участват заедно на Олимпийските игри и да не са считани за една и съща дисциплина.

- Каква е основната причината да бъдат забранени ударите в главата в Киокушина?
С.П.:Причината е от хуманна гледна точка: поради липса на всякакви обезопасителни средства нараняванията могат да бъдат големи големи,а в някои случаи и фатални.

- По време на финала Вашият противник ви удари много силно в главата. Опитен боец би трябвало да може да владее ударите си и да знае къде попадат те. Смятате ли, че е възможно той да го е направил нарочно или най-малкото да не е положил старание да го избегне?
С.П.: Да, нанесе ми забранен удар в главата. Лично според мен той не се овладя, което за един опитен боец е недопустимо. В карате боецът трябва да умее да владее изцяло емоциите си.

- Какво ви мина през главата, докато се съвземате? Какво щеше да стане, ако не бяхте продължил битката?
С.П.: Помислих си,че трябва да вложа цялата си енергия в това да продължа, защото ударът беше забранен и при обективна съдийска оценка срещата трябваше да бъде отсъдена в моя полза. Но, това не е моят начин за победа и нямаше да се чувствам удовлетворен.

- Един малко по-лек въпрос за по-широката публика - ако бъде проведен турнир по карате сред известните футболисти, кой смятате, че ще го спечели?
С.П.: Моят адаш – Стилиян Петров, той има духа да го направи, пребори най-коварната болест на нашето съвремие,а за да си истински победител духът е най-важното!

-Ако имахте пълна и неограничена власт в света на каратето, какво бихте направили, за да стане по-популярен. Бихте ли променили нещо в правилата? В начина на организиране на турнирите?
С.П.: Карате е  много популярно в световен мащаб, може би недостатъчно популярно в България, но въпреки това българската школа е една от най-добрите. Трябва да се поработи в посока на популяризирането му в нашата страна, за да имат възможност повече хора да се докоснат до магията на изкуството карате.

 

Интервюто взе Филип Георгиев.